Общински Младежки Съвет, гр. Перник

1. Достави ли Ви удоволствие играта пред пернишка публика?

Разбира се, че ми беше приятно. Пернишката публика винаги ме е посрещала много топло. Всъщност аз съм член на пернишкия театър. С постановката “Село на край света” обиколихме цяла България.

2. Кой е най-големият Ви гаф?

Много гафове съм имал, но не и в Перник. Най-големият безспорно беше във Враца. Там поставихме “Селският кръчмар”. Разбира се, както е по сценарий насядали сме аз и останалите актьори в кръчмата и си поръчваме. Изведнъж от салона се изправи млад човек, дойде при нас, извади пари и си поръча една водка. Ние го погледнахме слисани и той разбра какво е направил и смутено слезе от сцената без да си вземе водката (смее се). След това аз се изправих пред публиката и казах “Не следвайте този пример”. След края на постановката момчето се извини и обеща, че подобно нещо повече няма да се случи.

3. Един от емблемастичните български филми, в който си партнирате с Кирил Господинов и Георги Парцалев е “Тримата от запаса”. Това ли е филмът, скойто искате да Ви запомни българската публика?

Това безспорно е един от най-известните ми филми, но аз не се идентифицирам с героя си. Аз искам публиката да ме запомни с филма “Осми”, в който играя заедно с Георги Георгиев – Геу. Просто, защото винаги съм искал да бъда партизанин, но смелостта не ми достига. Всъщност аз съм роден за бръснар. Като казах бръснар, се сетих за една интересна история. Бях в Куба преди доста години и откъдето и да минех всички викаха нещо и се радваха. Това много ме учуди, защото Куба е в другия край на света и не очаквах да ме познават. Оказа се, че те гледали мой филм, в който играя ролята на бръснар и всички са викали след мен “бръснаря”.

4. Г-н Анастасов, не мога да не Ви попитам играта в киното или театъра е на първо място за Вас?

Това е въпрос, който винаги ми задават. Ние актьорите винаги обичаме да казваме, че и двете ни доставят еднакво удоволствие. И все пак театърът е незаменим. В него няма монтажи, изрязване на сцени, всичко става на момента пред публиката – това е чарът на театъра.

5. Ще се съживи ли българското кино и какво трябва да се направи по този въпрос?

Всички се надяваме, че това наистина ще стане. Възлагаме големи надежди на фестивала, който се провежда всяка година във Варна и се нарича “Любовта е лудост”. Всяка година от фестивала канят българските актьори, за да отидат и видят какво правят чужденците. Честно казано ние всички се наслаждаваме на това, което правят в чужбина, но в същото време ни карат да се замислим за това, че и ние имаме хубави филми, но и че трябва да направим всичко възможно, за да правим нови.

6. В България меценатите намаляват, защо? Спад на интереса към изкуството, ниското жизнено равнище или...?

Според мен това е комплексен проблем. Трябва да има специален закон, който да облекчи българското кино и театър. Държавата е тази, която трябва да стимулира хората с възможности да дават пари иначе няма да стане.

7. Г-н Анастасов, пожелайте нещо на перничани!

Ами на всички искам да кажа следвайте мечтите си и дано отново се срещнем в Перник, за да се посмеем заедно.

Интервюто взе Станислава Генадиева