Общински Младежки Съвет, гр. Перник

Първият въпрос, който искам да ви задам е: Имате ли впечатление от манталитета на пернишката публика?

О, не, не ... Аз от много време не съм идвал в Перник. Спомням си последния път когато гостувах, беше на една премиера на пернишкия театър преди 20 години. Поставихме „Опит за летене” на Йордан Радичков. Затова нямам конкретни впечатления, може би единствено на моите концерти успях да усетя темперамента на местната публика.

Когато за първи път излязохте на сцена, действително ли имахте намерение да се занимавате сериозно с актьорската професия ? Какви бяха вашите стремежи и смятате ли се за преуспял актьор?

Аз много исках да се занимавам с актьорско майсторство, но годините бяха такива, че актьорската професия беше по- скоро привилегия, отколкото въпрос на талант. Не бях сигурен дали въобще ще стигна до сцената. Първо трябваше специално разрешение за кандидатстване в театралния институт, следваха трудните изпити и след това очакването дали ще те приемат. Радвам се, че успях да се преборя с конюктурата и се реализирах в почти невъзможни условия.

А имали ли сте роля, в която сте участвали най- добре?

Много, много са тези роли и в киното, и в театъра и обикновено тези роли са били оценявани.

Ако бяхте театрален критик, каква оценка ще дадете на актьорската си кариера?

Ами мисля, че е отлична. Повече от това ... За тази страна и тази географска ширина, мисля, че не всеки може да стигне до тук.

Какво ви даде и какво ви отне киното?

Винаги славата и известността отнемат чувството за свобода. Човек не е свободен и да се движи както би му се искало. Това са „ уврежданията” на професията.

При толкова години, посветени на театъра, на телевизията, на киното Вие сте се научили да изигравате най-различни роли, усъвършенствали сте Вашето поведение пред публиката, изградили сте си определен образ, зад който се крие истинското Ви аз. Криехте ли нещо от хората и какво не научихте от този живот?

Не научих това, което не можах да науча. Не научих да се движа по течението. И така бих казал, че отрано свикнах да преодолявам трудностите.

Преди да си кажем „Довиждане” прожелайте нещо на Вашите млади почитатели от града на миньорите!

Пожелавам им от цялото си сърце да успеят да се преборят с живота. Знам какво ги чака. Навремето майка ми и баща ми казваха, че животът е много труден и аз де чудех какво пък толкова му е трудното. /смее се/ Труден е, но животът е много хубав, аз затова казах на сцената: „Нека да запомним това, че човек е щастлив тогава, когато е изпълнен с желание и още нещо – вкус към живота! ”

Интервюто взе : Станислава Генадиева