Общински Младежки Съвет, гр. Перник

Лидерът има ключова роля за успеха на груповата работа с млади хора. Основната му задача – както личи и от самата дума – е да ги поведе след себе си, да организира и улеснява работата им , да им помага. Именно лидерът е натоварен с отговорната задача да осигури на млади хора подходяща среда, в която те да имат възможността да разкрият истинските си чувства, да се изявят свободно. Ето защо истинският лидер не бива нито самият той да става проводник на предразсъдъци, нито да допуска проявата им в своята група.

Насоките, които ви давам тук, ще ви помогнат в повечето аспекти от предстоящата ви работа. Естествено, че не можем да предвидим всички трудности, но в процеса на работата ще свикнете и ще можете сами да се справяте с възникващите проблемни ситуации.

За да имате успех в своята работа с групата, вие като лидери трябва да съумеете да създадете атмосфера на сигурност и взаимно доверие, като със собственото си поведение давате пример за това. Така ще помогнете на участниците в групата да се чувстват непосредствено и доколкото е възможно ще им вдъхвате чувство за сигурност. Защото само в атмосфера на доверие и непредубеденост всеки ще може да участва свободно в дискусиите и открито да споделя мислите си.

Винаги отчитайте настроенията на групата. Лидерът трябва да проявява искрен интерес и всеотдайност по отношение на провежданата дейност, но в никакъв случай да не налага собствената си воля.

Запознайте се основно с обсъжданите теми и провеждайте групови дискусии демократично , като предразполагате и въвличате за участие всички присъстващи.

Предлагайте, не налагайте, но все пак внимавайте да не изпускате нещата от контрол. Предоставяйте на всеки възможност да говори, по реда на изявените желания. Насърчавайте да се изказват онези, които не изявяват сами такова желание. Стимулирайте участниците да търсят и откриват нови алтернативи. В случаите, когато това е подходящо, можете да разсейвате с хумористични забележки евентуално появилото се напрежение в групата и натегнатата атмосфера на срещата. Бъдете изобретателни.

Още преди началото на срещата, проведете всички уреди и пособия, които ще ползвате. Добре е предварително да си правите списък на всичко необходимо.

Следете непрекъснатото настроенията и желанията на групата: винаги бъдете гъвкави и готови за промяна. Няма такова нещо като “провал” на групата, в тази дейност няма “правилно” и “неправилно”.

• Да се оставя да бъде доминиран от групата и да губи контрол над посоката на работата й;

• Да има недостатъчни познания;

• Да бъде твърде авторитарен; да налага някакво мнение; да манипулира; да бъде несправедлив към някои от участниците или да показва предпочитанията към други;

• Да пропуска да изясни основните правила на работа;

• Да се задоволява с нереалистични (изкуствени) резултати

• Да се явява на срещата, без да познава основно темата;

• Да излага назидателно темата пред участниците и да ги наставлява по обсъжданите въпроси

• Да говори твърде много и така да лишава участниците от възможността и те да се изкажат;

• Да налага собственото си мнение, като “поправя” мненията, изисквани от участниците;

• Да има погрешна представа за собствената си роля в групата и да се самоизтъква

• Да бъде неспособен да се отъждествява с проблемите на хората в групата;

• Да бъде затруднен от лични и/ или професионални проблеми (напр. страх, липса на подкрепа);

• Да вдъхва напразни надежди; да дава нереални обещания;

• Да налага правила на участниците в групата;

• Да манипулира обсъжданията, така че групата да стигне до предрешени от него решения;

• Да чете морал, като вдъхва на участниците чувство за срам и вина;

• Да плаши участниците, когато става дума за употреба на наркотици и други психоактивни вещества, защото “техниките на сплашване ” могат да имат и обратен ефект;

• Да използва думи и изрази, които да представят употребата на тютюн, алкохол или наркотици и други психоактивни вещества като нещо интересно и желано.

• Да отидете на мястото предварително, да провери дали всичко е наред;

• Да посрещнете участниците;

• Да се представите (както и хората, които му помагат), да обясните какво ще се прави;

• Да организирате встъпителна дейност, за да помогне на участниците да се опознаят и да се отпуснат преди да започнат да дискутират темата – кратка игра, включваща възможност хората да се представят;

• Да откриете дискусията като обявите основната цел;

• Да обясните начина на протичане на дискусията;

• Да приканите групата към въпроси, предложения и да споделят очакванията си;

• Да започнете дискусията с общ въпрос с отворен край по темата.

1. Кой говори и кой не;

2. Какви теми се избягват

3. Да насърчавате участниците да споделят колкото се може повече информация и хрумвания;

4. Да се опитвате да поддържа атмосфера, в която всеки се отнася сериозно към останалите, но хуморът също така е добре дошъл, да помогне да е безопасно хората да споделят чувствата, които се крият зад мненията им;

5. Да показвате искрен интерес към всичко, което се казва и да коментирате приноса на отделни членове и постиженията на групата;

6. Учтиво да приемате поднесената неуместна информация;

7. Да насърчавате изразяването на различни гледни точки; колкото по – важно е решението, толкова по – необходимо е да бъдат изложени всички важни факти, чувства и мнения;

8. Да внимавате да не осъждате отговори, нито да правите дълги коментари;

9. Да контролирате твърде приказливи членове от групата и да искате коментари от по – мълчаливите;

10. Да използвате различни видове въпроси, за да увеличите участието и интереса; да търси всички възможни отговори на един проблем чрез смяна насоката на дискусията;

11. Да поддържате обсъждането съсредоточено върху темата;

12. Да потушавате лични спорове между членовете;

13. Да запазвате емоционалната атмосфера на дискусията на ниво, поносимо за всички участници.