Перник бе истинската столица на България за 3 дни

Завърши Международният маскараден фестивал "Сурва 2008" Перник. Каквото и да кажем за него ще бъде малко, недостатъчно. Всъщност по някога хубавите неща не могат да се опишат, те трябва да се изживеят. Единствено съжаление могат да изпитват тези които не успяха да се докоснат до магическата атмосфера тези дни в Перник.


 Близо 400 журналисти от местни, национални и международни медии отразиха това невиждано събитие, над 5700 бяха участниците от над 20 области в страната и над 10 чужди делегации , а по данни на полицията близо 100 000 души са присъствали на 3-те дни от фестивала!!!

Приблизително толкова поздрави получи и нашия град от всевъзможни източници, сред които Федерацията на Европейските карнавални градове, държавните институции, гости от страната и чужбина за прекрасната организация. Заслуга за нея има цялото ръководство и експертен състав на общинската администрация, пряко заангажирани в процеса на подготовка и реализация на събитието, както и всички тези кукери, сурвакари, бабугери, станчилари, джамалари и какви ли още не създания, част от нашия фолклор и националната ни традиция, които изгониха злите духове от града ни, играха, танцуваха, и наричаха за доброто на цяла България. Млади и стари мъже, девойки, младежи и невръстни дечица, дефилираха из централния градски площад и околностите, забавляваха, както публиката, така и себе си. И никой не се интересуваше от награди, класирания, позиции. Нямаше недоволни, обидени и намусени лица. Дори и времето беше в унисон с настроението на участници и публика, слънчево и ведро.


Стотици новинарски материали се изнизаха по темата, хиляди снимки и видеоматериали съхраниха тази феерия от светлини, цветове и  настроения, но нищо не може да се сравни с изживяванията от  тържествиния спектакъл  на откриването - лудост, емоция и страст, игра на  звук и светлина, която изпълни с радост сърцата на присъстващите и поне за  няколко дни накара перничани да са горди от  своя град.

Тълпите от зрители зареждаха дефилиращите групи и ги караха да бъдат още по-убедителни в своите ритуални и обредни танци и игри. Но истинската, неописуема атмосфира бе не на двете сцени, а назад, сред тълпата от маскирани с кожи, оцветени с ярки бои и накичени с тежки "звонци и ликове" групи, където в един момен се снимаш с Бори-Мечката, чуваш гръм от оръдие, а в следващия миг 80 годишен старец, представящ се за баба, те учи да предеш на хурка. Ечат тъпани и кларинети, булки и шаферки кършат снаги под ритмичните звуци, а всякакви чудати създания с пера и кожи кръжат около теб и само засилват тази сюреалистична представа...

Представа, която се запечатва в теб и те топли поне до след две години, когато всичко започва  отново...в града на кукери и сурвакари, културната столица на България - Перник, и това продължава до тогава до когато има поне един българин носещ българщината в себе си.