Образованието ни излиза от нокаут

Нашето свидно, родно образование малко по малко излиза от нокаута, в който го вкара като боксьор хърбав балетист, "плавният и безпроблемен" преход, който претърпяхме всички ние през послените години. Такава констатация може да се направи месеци след бурната есен изкарала хиляди учители, та и ученици по площадите. Но трябваше ли да се стигне до подобни екзалтации? Ако питаме един средно статистически закоравял политик той ще ви каже, че не е трябвало. Ако е от управляващите, защото опозицията е подклаждала протестите, ако е от опозицията, защото управляващите са закъснели с реакцията си по проблема.

Поле за политизация на въпроса обаче няма вече, тъй като нашите пишман-управници винаги са се интересували от даден проблем само, когато е в центъра на фотографските обективи.

Време е за една разумна и спокойна оценка, а именно: случи се, каквото трябваше да се случи - еднин толкова дълго чакан дебат по проблемите на българското образование. Демагогско е да се твърди, че решения взети под натиск на масата, не са подходящи решения. Напротив, историята е доказала многократно обратното. Не веднъж, обществото, притиснато в ъгъл, се е оказвало катализатор за значими процеси и събития с особено голямо внимание.

Не в ъгъл, ами в миша дупка се оказаха учителите след години на плесен и забрава на нуждите им от управляващите. В ролята на опитни мишки пък се озоваха учениците, по думите им с въвеждането на матурите. Двата на пръв поглед толкова далечни проблеми имаха изключитено подобна съдба. Битката не бе загубена, напротив спечелена с убедителен резултат. А победеният противник бе бездействието и нехайството на българската държава в много отношения. Учителите получиха това, което повечето от тях търсеха, реформи, както в заплащането им, така и в цялостния метод на отношение към самите тях, от страна на обществото. Делигираните бюджети и усвоените субсидии по евро фондовете вече дават своите резултати, но поради изключително инертната същност на образователната система, ние, простосмъртните ще ги видим чак след години, което всъщност е причината за всички тези проблеми с науката ни. Но най-голямата промяна в учителите се крие в самите тях, в тяхното самочувствие, увереност и професионална отдаденост.Техните стачни действия промениха тази уродлива тенденция в последните години, да те е срам да се наречеш учител. Както се казва, каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи.

Днес, вече може да се види, искра в очите на учителя, който преоткри в себе си будителя. Това се отразява положително в нивото на преподаване и завишените изисквания към учениците, което от себе си, макар и след време, ще амбицира все повече професионални и добре обучени кадри да останат в системата на българското образование. По-високи заплати, уважение от страна на ученици и родители, несъмнено съпътстват подобни промени и ще се видят в най-скоро време.

Зрелостниците пък, подтиквани от страха към неизвестното, причинен от въвеждането на матурите, също спечелиха своята битка, колкото и странно да звучи. Тяхното недоволство разбуди още една мечка, спяща в зимен сън, а именно -висшето ни образование. Благодарение на натиска, университетите се убедиха, че само ще загубят ( дали загубата на студенти или финанси е по-страшна за тях, не се знае) ако продължат с порочната си практика да приемат с изпити, изпълнени с всякакви изисквания, но не и с такива, съобразени с изученото в средното образование  и в крайна сметка, повечето от ВУЗ-овете ще приемат с оценки от матурите. Това от своя страна оправдава и смисъла от въвеждането им. А иначе, те просто щяха да докажат едно, колко силно е бил фраснат балетиста от онзи боксьор в началото.

В крайна сметка, трябва да се спомене, че  Даниел Вълчев, така познатият ни министър на образованието, се справи успешно, макар и трудно с множеството проблеми. Разбира се, само с една хилядна част от тях. Но важното е, че той продължава да извършва тези, трудни, но необходими реформи, за които ежедневно търпи критика. Критика, породена от повърхностни разсъждения или липсата на такива ( когато това звучи от човек бил по площадите миналата есен, не бива да се счита за куртоазия). Както казваше Шкумбата от НЛО: "най гот е да се правиш пас, на слънце друг на сянка аз, да бъдеш вечно демоде, да бъдеш перде". Перде, като онези които надробиха попарата в българското образование, която днес сърбаме. Но Даниел Вълчев се отказа от ролята си на перде и с риск да "обере пешкира" се захвана с работата, за която е бил назначен.

Сега, остава само да се молим, тази работа да продължи, и то в правилната посока, че иначе, знаем си  и площадите, знаем си и речите. А за останалите, които оставят всичко на произвола на управляващите, явно държавата не ги е притиснала достатъчно здраво, както бяха учители и ученици през тази есен, която дълго ще се помни. Щом е така, нека държавата да продължава да ги притиска в ъгъла, или ще се разбунтуват, или ще бъдат смачкани (ако се случи второто, може и за добро да е. )