Home

Виктор Петров Ангелов, Хб кл. ПГОТ Перник

Sun, 06/29/2008 - 15:59 — mitsi_man
Как можеш да обясниш обичта?! Тя е по-силна от думите и не може да бъде обоснована.Обичта не е постулат. Тя не подлежи на анализ. Тя е топлината, която пазиш в сърцето си или необяснимият хлад в него, когато си го лишил от обич.

Ние не знаем защо обичаме своите родители и приятели, дома и родината си. Просто усещаме онзи стремежжойто ни води винаги към най-близките ни.

Дали разковничето не е точно в думата "най-близък" ? Или пък в егоистичното "мой"?!

Перник е моят град. Моят град със стърчащите сиви комини, които отдавна вече са угасили лулите си. Но нали там моите дядовци са превивали плещи, хранейки пещите с убийствен труд, уморени очи и въздишки по селото ?!

Перник е моят град. Моят град с опърпаните си и вечно боси улици, по които кръпките даже са опарцалени. Но под паветата и чиракуващите валяци са стъпките на моите баби, блъскали някога усмихнати детски колички и помъкнали днес тежките си, празни торби.

Перник е моят град. Моят град, в който дърветата се ороятна пръсти,з елените им листа са прашни и под тях се излежават мръсни, бездомни кучета. Но тези листа са колкото целувките на нашите родители и далеч по-малко от мечтите им. Мечти-попарени от Пернишката, миньорска безизходица и невъзможните, непокълнали амбиции.
Перник е моят град. Град, в който минните галерии са станали музеи, театърът е подарил сцената си на огъня, малцинството се топли от чешми без вода, тротоарните плочки ни плюят, пенсионерите чакат писма от Америка и се молят на банкоматите, забравили,че има църква. В църквата, пък, свещите в пясъка стават повече от тези в свещниците. В моя Перник безработните пият ракия на вересия и купуват хляб с "Джет кредит". В моя Перник изкуството е в агония от толкова отдавна, че може би евтаназия е най-доброто решение. В моя Перник разкопават некрополи и ги закопават в забрава. В моя Перник чупят табели на не съвсем реставрирани крепости и ги предават за старо желязо. Тук се подиграват на поетите и търсят бързи влакове към София. В моя град купуват гласове и медиите гърмят, че градът ни успешно е станал най-ужасен за живот в страната . В моя Перник кукери гонят злото, а политиците го призовават.. .Апокалипсис.. .Това виждам.
Но това е моят град. Тук съм роден. 16 години живея тук. Тук е домът ми- в онзи стар блок на старата пазарска улица.Тук живеят баба и дядо - в отдалечен квартал, в който някога е имало брези.Тук е погребан мой прадядо-перспективният адвокат,сгоден за професорска дъщеря и недоживял сватбата си.Тук съм чул първата приказка и тук се е родил първият ми спомен.Тук разбрах какво е да вярваш и да се съмняваш. Тук разбивам колената и се надявам да не разбия мечтите си. Тук се уча да обичам и да прощавам.. Това чувствам.
Онова необяснимо нещо, което ни връща към корените ни, някои наричат генетична памет. Аз, обаче, зная, че това е неосъзнатият, далечен спомен от много обич, милиони мечти, стремеж и ненаситност към добро и топлота.
Обичта не може да се обясни. Нея просто я има. И тя е разковничето!