Home

Каролина Валериева Иванова VIII „б" клас ГПЧЕ „Симеон Радев"

За повечето хора градът, в който са се родили и живеят, определя начина им на живот, на мислене, на потребности. За да се чувстваме комфортно и уютно в родния си град, трябва всеки да открие малките радости, да потърси доброто у ближния, да се стреми да превърне грозното и поплюто в красота и светлина. Когато всеки отговори на въпроса „Какво добро мога да направя за моето родно място?", Перник ще бъде за нас любимият красив и подреден роден град.

Всичко това зависи само и единствено от нас. Ние трябва да се научим да живеем разумно. Не трябва да ставаме жертва заради парите, заради някаква си корупция, която е на мода. В такъв ли свят искаме да живеем и да се развиваме?

Бих определила всичко това като свят на много бедни и много богати, за който важат законите на джунглата. Но, не! Нека да се замислим малко и да не се водим само от личните си цели, да се абстрахираме от егоизма и да заживем с надежда за добър и задружен свят!

Никога не трябва да забравяме, че в нас се крие надеждата за по-добър свят и че съдбата е в наши ръце, ако искаме да постигнем нещо. Нима ще чакаме още един Божий син да ни бъде изпратен, за да ни насочи и да изкупи греховете ни? Не! Ние сами трябва да тръгнем по пътя на хармонията и всеки да бъде достоен Човек.

В моя роден град Перник, не е всичко на шест. И в него живеят част от недостатъците на днешния ден. Боклуците са част от ежедневието ни. Малко усилия, но от всички, ще направят града ни по-чист и по-приветлив. Нека да бъдем разумни и да бъдем хора с добри души и топли сърца.

Но все пак това е Перник. Малко или много, аз го обичам, защото това е моят роден град - тук живея, тук уча, тук са моите приятели и близки. Както всеки, така и аз, се гордея с родното си място и ако го напусна, все нещо ще ме кара да се връщам просто защото съм привързана към него.

Гордея се, че Перник е древен град, съхранил смелостта и храбростта на герои като Кракра - борбена и силна личност, справила се на два пъти с войските на жестокия император Василий II. За Кракра, наречен Пернишки, се разказва, че е „мъж, опитен във военното дело", неподдаващ се „нито на ласкателства, нито на други обещания и предложения". Такива искам да бъдат и днешните ръководители на града ни отговорни и всеотдайни.

Горда съм, че пернишката крепост е последната българска твърдина, паднала под византийско владение. Обримчена от сочна растителност, бели скали и славно минало, днес крепостта сякаш шепти за минали битки и страдания, за славни подвизи на храбри бойци. А белите скали и камъни са иззидали за вечни времена историята на едно древно селище. Чудно е как природата е запазила преходното. Водите на река Струма минават в подножието на платото, за да поемат звъна на сабите и мечовете и да го предават от ден на ден, от век на век, надлъж и шир. Този звук ме прави горда!

Радвам се на всичко, наследено от моите прадеди. Ние, младите, нашите родители, баби и дядовци, сме душата на моя роден край. С достойнство ще пазим традициите му, ще го направим по-красив и по-приветлив дом, за да бъде роден край и на нашите деца!