Home

Елена Иванова, Vа кл. СОУ „Др. Петър Берон”

Аз обичам Перник, защото той е моят роден град. Тук са моите приятели, съученици, минали и настоящи учители и също така моето семейство. Но аз обичам Перник, защото той има много интересна история от преди векове. Искате ли да я чуете и вие?
Здравей, аз съм Перник!

Аз съм градът, в който ти си се родил. И аз съм роден тук. Но толкова отдавна, че не помня кога е било точно. Казват, че съм на хиляди години. Това много ли е, малко ли е, не зная... Чувствам се съвсем млад като град.

Граово

Тук, където съм се родил, за мен е най-красивият край на България! Дори да затворя очи, пак виждам реката и планините наоколо. Дори и да запуша уши, пак чувам звучните им, любими имена – Струма, Витоша, Люлин, Голо Бърдо...

Траките

Първите ми спомени са от траките. Те май си живееха тук още преди да се родя... Строяха домовете си край реката и по хълмовете наоколо. Бяха земеделци и занаятчии, занимаваха се с грънчарство и добив на руда.

Римляните

Познавах и римляните. Нали знаеш за Древния Рим и приказката, че всички пътища водят към Рим. Един от пътищата минаваше точно тук, под хълма с крепостта. Така се и казваше, ,имския път. По него пътуваха търговците. И войските.

Славяните

Името Перник ми дадоха славяните, когато се заселиха тук. Казваха ми още Перуник, Пернинград, Перниг. Кръстен съм на Бога на гръмотевиците – Перун. Славяните много го почитаха. И мен обикнаха много, затова избрах да остана тук завинаги.

България

Когато се образува българската държава, прабългарите ми построиха здрави каменни стени и бойни кули. Оттогава още се казва „пернишка крепост”, за крепост, която е трудно да се превземе, както и за човек, верен, силен и упорит.

Животът на хълма

Днес наричаме хълма „Кракра”, защото там бе крепостта на войводата, славния болярин Кракра Пернишки. Силна и богата бе по негово време тя. Още 35 крепости в околността предвождаше Кракра. И всички бяха пълни с църкви, а полята с плодове.

Кракра и Звезделина

И приятели, и врагове признаваха – „Кракра бе мъж, храбър и отличен в боевете.” Звезделина се казваше вярната му и любима съпруга. До днес се помнят и повтарят легенди за тях. И днес на мен самият ми казват Градът на Кракра.

През вековете

Какво ли не съм виждал през вековете... И най-здравите крепостни стени могат да бъдат сринати. Всичко, което човек е направил, човек може да разруши. И пак човек да изгради... Не със стените си, с характера си сме силни...

Животът на старите перничани

Моите хора живееха задружно, в големи семейства. Сееха жито и отглеждаха животни. Бяха добри занаятчии – грънчари, предачи , кожухари. Умееха да добиват руда, да топят и обработват метали. Пътуваха по търговия, строяха.

Черно злато

Знаеш ли, че в нашия край има черно злато – така казват на въглищата. Някога хората много им се дивяха, мислеха ги за вълшебни, горящи камъни. Те наистина се оказаха вълшебни, защото точно с тях пораснах и станах истински град.

Баба Мина

Заради въглищата започнаха да ме наричат градът на черното злато. Мината пък, където те се добиват – Баба Мина. Тежка и трудна работа е копаенето на въглища. Но техният вълшебен огън е необходим за всички.

За първи път

Първите въглища в България, първото електричество, първият чугун и първата стомана, първото стъкло бяха произведени тук, в моите нови фабрики и заводи. От всички краища започнаха да идват и да се радват на новия ми облик.

Днес

Днес съм богат с домове, улици и паркове, училища, храмове, заводи и градини... Чист съм и приветлив – толкова хубав, колкото хората поискат... Ако съм умит и сресан, значи сте го направили вие. И ти включително!

Фолклорът

Както живота, който живеем, живи са и нашите песни и танци- ту весели, и закачливи, ту понякога тъжни. Но само тук се вие онова красиво, живо, буйно та чак страшно Граовско хоро. Защото и хората са такива, каквито са песните.

Сурвакарите

Някога хората вярвали, че ако се пременят в страшни дрехи и маски ще прогонят злото и лошотията. Правели го по сурва, за това ги наричаме – сурвакари. Красивата традиция на този маскарад е жива и днес!

Родословие

В подножието на хълма „Кракра” миналото лято археолозите откриха най-новото мое старо богатство – от основите на един храм излезе втори храм, а от него пък трети... Сякаш няой нарочно е рисувал моето родословие!

Ето колко много неща ти разказах за себе си. Показах ти моите богатства.

Това съм аз Перник!!! Твоят град!!!

Помни, че най-ценното, което имаме, е паметта да знаем кои сме и откъде идваме. За да знаем накъде да вървим!!!