Общински Младежки Съвет, гр. Перник

Проект за Закон за развитие на младежта

 разработва се от експерти

Глава І. Общи положения

Чл. 1. Този закон определя основните принципи и приоритети, планирането, управлението, финансирането на националната политика за развитие на младежта.

Чл. 2. Националната политика за развитието на младите хора е целенасочена и последователна дейност на държавата, общините, младежките организации, младежките съвети и обществото за създаване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие и участие на младите хора в обществения и икономическия живот и приобщаване на младите хора в управлението на местно, областно и национално ниво.

Чл. 3. Основните принципи на националната политика за младежта са:
1. Целенасоченост, системност, координираност и последователност на политиките на държавата, общините и обществото за развитие на младежта;
2. Интегрирано планиране на политиките за деца и младежта.
3. Координиране на политиките за младите хора в сферата на образованието, социалната политика, жилищната политика, здравеопазването, културата, спорта, правосъдието, вътрешните работи и отбраната при осъществяването на националната политика за развитие на младежта;
4. Насърчаване на младежкото доброволчество;
5. Свобода на сдружаване на младите хора, свобода на младежките инициатии, самоуправление на младежките организации;
6. Участие на младите хора при формиране на политиката за младите и взаимодействие с младите хора и техните организации при осъществяване на политиката за младите от държавата и общините.
7. Децентрализация на политиките за развитие на младежта.
8. Координиране на националната политика за младежта с политиката за младите, осъществявана от и в рамките на Европейския съюз, Съвета на Европа и Организацията на Обединените Нации.

Глава. II Управление на политиките за развитие на младежта

чл. 4 (1) Народното събрание приема Национална стратегия за младежта по предложение на министерския съвет.
(2) Националната стратегия за младежта определя дългосрочните цели и приоритети на националната политика за младежта на Република България за срок от десет години.
(3) Националната стратегия за младежта съдържа:
1. анализ на ситуацията на младежта ;
2. основните и специфичните цели и приоритетите за националната политика за развитие на младежта, които трябва да бъдат постигнати за определен период;
3. необходимите действия на компетентните държавни и общински органи за постигане целите на стратегията;
4. необходимите действия по наблюдението, оценката и актуализацията на стратегията.

чл. 5 (1) Народното събрание ежегодно приема Годишен доклад за младежта по предложение на Министерския съвет.
(2) В Годишния доклад се излагат основните тенденции и характеристики на социалното-икономическото положение на младите хора и се отчита изпълнението на Националната стратегия за младежта през годината.
(3) Годишният доклад за младежта се представя за публично обсъждане не по-късно от един месец преди внасянето му в народното събрание.

чл. 6 (1) В изпълнение на Националната стратегия за младежта Министерският съвет по предложение на министър-председателя:
1. приема Националният план за младежта за петгодишен период;
2. приема годишна Национална програма за младежта.
(2) По предложение на министър-председателя министерският съвет внася в народното събрание:
1. Националната стратегия за младежта;
2. Годишния доклад за младежта.

чл. 7 (1) Националният съвет за децата и младежта е консултативен орган към министър-председателя за стратегическо планиране и координиране на националната политика за децата и младежта.
(2) Членове на националния съвет за децата и младежта са:
1. министърът на труда и социалната политика;
2. министърът на образованието и науката;
3. министърът на здравеопазването
4. министърът на вътрешните работи;
5. министърът на финансите,
6. министърът на културата;
7.министърът на регионалното развитие и благоустройство;
8. председателят на държавната агенция за младежта и спорта;
9. председателят на държавната агенция за закрила на детето;
10. председателят на агенцията за бежанците;
11. председателят на националния осигурителен институт;
12. председателят на националния статистически институт;
13. председателят на Националното сдружение на общините в Република България;
14. председателят на Националния младежки съвет;
15. представителят на Детския съвет към ДАЗД.
(3) Правилникът и поименният състав на националния съвет за децата и младежта се утвърждават със заповед на министър-председателя.

чл. 8 (1) Националният съвет за децата и младежта:
1. приема проекта за Национална стратегия за младежта;
2. приема проекта за Национален план за младежта
3. приема проекта за Годишен доклад за младежта
(2) Националният съвет за децата и младежта дава становище:
1. по проекта за годишна Национална програма за младежта;
2. по други актове и програми на министерски съвет, на негови членове и на други централни органи на изпълнителната власт.

Чл.9 (1) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за младежта.
(2) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта координира разработването и внася в Националния съвет за децата и младежта:
1. Националната стратегия за младежта;
2. Националния план за младежта;
3. Годишния доклад за младежта;
(3) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта разработва годишната Национална програма за младежта, чрез която се програмира и ресурсно осигурява на държавната младежка политика в съответствие с предвижданията на Националния план за младежта.
(4) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта:
1. взаимодейства с националния и областните младежките съвети при осъществяването на националната политика за младежта;
2. взаимодейства с други държавни органи при осъществяването на националната политика за младежта;
3. координира дейността на областните управители при осъществяване на националната политика за младежта;
4. подпомага дейността на общините при осъществяване на националната политика за младежта;
(5) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта:
1. ръководи изпълнението на националната програма за младежта;
2. разработва, осъществява и подпомага програми и мерки развитие на младежта и контролира тяхното изпълнение;
3. подпомага развитието на младежките организации и младежките съвети;
4. подпомага предоставянето на услуги за развитие на младежта;
5. подпомага развитието на младежкото доброволчество;
6. регистрира младежки организации в националния младежки регистър;
7. регистрира доставчици на услуги за развитие на младежта;
8. регистрира организации и органи, за които работят с млади доброволци;
9. разработва критерии и стандарти за услуги за развитие на младите хора и осъществява контрол по тяхното спазване с оглед на интересите на младите хора;
10. разработва за стандарти за младежкото доброволчество и осъществява контрол по тяхното спазване с оглед на интересите на младите доброволци;
11. е национален координиращ орган по Европейската конвенция за насърчаване на дългосрочното международно младежко доброволчество.
12. съгласува критериите и стандарти за целенасочените мерки за социално включване на младите хора по чл. 40 от закона;
13. анализира потребностите и развитието на младите хора в България, наблюдава и анализира провеждането на националната политика за младежта на национално, областно и местно ниво;
14. оказва методическа помощ на областните управители, местните власти и администрация, младежките организации, доставчиците на услуги за развитие на младежта, доброволческите организации и на други държавни органи за планирането, осъществяването и оценката на техните дейности при осъществяване на националната младежка политика;
15. управлява държавно имущество, предназначено за националната политика за младежта;
16. утвърждава поименния състав на Надзорния съвет на фонд „Развитие на младежта в България” и назначава членовете на Управителния съвет на фонда по реда на този закон.
(6) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта представлява Република България пред чужди държави и международни организации за договаряне и сключване на международни договори за сътрудничество в областта на политиката за младите хора в рамките на предоставената му от Министерския съвет компетентност.

чл. 10 Министрите и другите държавни органи разработват и приемат своите актове и програми в изпълнение на Националната стратегия за младежта и Националния план за младежта съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

чл. 11 Областният управител:
1. организира разработването на областната стратегия за младежта в сътрудничество с териториалните структури на Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавната агенция за младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за заетостта и Областния младежки съвет;
2. внася проекта на областната стратегия за младежта за обсъждане и приемане в областния съвет за развитие;
3. подпомага общините на територията на областта при разработването на общинските планове за младежта със съдействието на териториалните структури на Държавната агенция за младежта и спорта, Държавата агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за заетостта;
5. координира подготовката на проекти в съответствие с областната стратегия за младежта в съответствие с предвижданията на националния план за младежта
6. осигурява публичност и прозрачност на планирането и програмирането на политиката за младежта на територията на областта;
7. сключва споразумения за сътрудничество със съседни области за осъществяване на съвместни дейности в изпълнение на националния план за младежта и на националната програма за младежта;
8. организира разработването на Годишния областен доклад за младежта и го внася в Областния съвет за развитие.

Чл. 12 Областният съвет за развитие:
1. обсъжда и приема областната стратегия за младежта;
2. оценява инициативите на общините и на неправителствените организации, свързани с областната стратегия за младежта ;
3. прави предложения за сключване на споразумения за сътрудничество с други съседни области за осъществяване на съвместни дейности в изпълнение на националния план за младежта ;
4. обсъжда и съгласува действията по осигуряване на публичност и прозрачност на планирането и програмирането на политиката за младежта на територията на областта по предложение на областния управител.
5. приема Годишен областен доклад за младежта.

Чл. 13 (1) Областната стратегия за младежта определя целите и приоритетите за развитие на младежта на територията на областта, както и мерките за постигането им.
(2) Областната стратегия за младежта се разработва в съответствие с Националната стратегия за младежта и Националния план за младежта и съдържа:
1. анализ на потребностите и ситуацията на младежите в областта.
2. специфичните дългосрочни цели и приоритети за провеждане на политика за младежта на територията на областта;
3. организация и координация на дейността за постигане на целите;
4. необходимите действия по наблюдението, оценката и актуализацията;
(3) Областната стратегия за младежта се съгласува с Държавната агенция за младежта и спорта.

чл. 14 Председателят на регионалния съвет за развитие кани на заседания на съвета за регионално развитие да присъстват с право на съвещателен глас представители на държавната агенция за младежта и спорта и на областните младежки съвети, когато се разглеждат въпроси, свързани с младежката политика.

Чл. 15 Кметът на общината:
1. организира изработването на общинския план за младежта и на програмата за реализацията му и след съгласуване с Общинския младежки съвет и след становище на Държавната агенция за младежта и спорта, Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта ги внася за обсъждане и приемане от общинския съвет;
2. ръководи, организира и контролира дейността по изпълнението на програмата за реализация на общинския план за младежта ;
3. след съгласуване с Общинския младежки съвет представя годишен и заключителен доклад за изпълнението на програмата за реализация на общинския план за младежта за одобряване от общинския съвет;
4. осигурява публичност и прозрачност на общинския план за младежта, както и на действията по реализацията му.

Чл. 16 Общинският съвет:
1. обсъжда и приема общинския план за младежта и програмата за изпълнението му по предложение на кмета на общината;
2. одобрява докладите за изпълнението на програмата за реализация на общинския план за младежта по предложение на кмета на общината.
4. по предложение на кмета на общината обсъжда и приема годишен доклад за развитието на младите хора в общината
3. признава статут на общински младежки съвет.

Чл. 17 Общинският план за младежта определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация, в съответствие с Националната стратегия за младежта.
(2) Общинският план за младежта се разработва в съответствие с предвижданията на областната стратегия за младежта .
(3) Общинският план за развитие съдържа:
1. анализ на състоянието младежта в общината;
2. приоритетите и специфичните цели и мерки за развитие на общинската политика за младежта ;
3. описание на съвместни дейности и проекти, които допринасят за постигане целите на областната стратегия за младежта ;
4. индикативна финансова таблица, обобщаваща възможните ресурси за реализация на дейностите и проектите, в това число и по т. 3;
5. реда и начина за осигуряване на информация и публичност на плана.
(4) Общинският план за развитие се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината след съгласуване с Общинския младежки съвет и като се вземе становището на Държавната агенция за младежта и спорта, Агенцията за заетостта и Агенцията за социално подпомагане. 

Глава. III. Мерки за развитие на младите хора

чл. 18 (1) Държавата и общините предприемат подходящи мерки за развитие на младите хора от 14 до 29 години в изпълнение на Националната стратегия за младежта.
(2) Държавата и общините насърчават публично-частните партньорства и социалното предприемачество при изпълнение на мерки за развитие на младежта.

Раздел. I. Услуги за развитие на младите хора
чл. 19 (1) Държавата и общините насърчават и подпомагат предоставянето на услуги за развитие, насочени към млади хора на възраст от 14 до 29 години, които се изразяват в:
1. консултантски услуги – правни, психологически, по предприемачество и други консултантски услуги в подкрепа на личностното, .общественото и икономическото развитие на младите хора;
2. информационни услуги;
3. услуги за организиране на свободното време;
4. услуги за разширяване на знанията, опита и уменията на млади хора за приобщаването им към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот, безопасността на движението по пътищата;
5. услуги в подкрепа на младежкото доброволчество;
6. младежки консултантско-информационни центрове.
(2) Услугите за развитие на младите хора се основават на младежката работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на младите хора и особеностите на младежката възраст.
(3) Физически лица, търговски дружества, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, народни читалища, културните институти, спортните организации и организациите за социален туризъм могат да ползват държавно и общинско подпомагане за предоставяне услуги за развитие на младежта само след вписване в националния младежки регистър към Държавната агенция за младежта и спорта.
(4) Общините заявяват развиваните от тях услуги за развитие на младежта в Националния младежки регистър към Държавната агенция за младежта и спорта.
(5) Вписването по ал. 3 и 4 се извършва със заповед на председателя или упълномощен от него заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Отказът за вписване може да бъде обжалван по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(6) Условията и редът за регистрация по ал. 3, 4 и 5 се определят в правилника за прилагане на закона.
(7) В началото на всяка календарна година лицата, регистрирани по ал. 3 и ал. 4, представят в Държавната агенция за младежта и спорта справка за планираните дейности по предоставяне на услуги за развитие на младежта през предстоящата годината, както и годишен отчет за дейностите по услуги за развитие на младежта, които са реализирали през изминалата година.
(8) Форматът на справката за планираните дейности и на годишния отчет се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, която се обнародва в държавен вестник.

чл. 20 (1) Кметът на общината може да възложи управлението на услугите за развитие на младежта на лица, регистрирани по реда чл. 19 чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Лицата, регистрирани по реда на чл. 19, могат да кандидатстват за средства от фонд "Развитие на младежта в България" след защита на проект.
(3) Услугите за развитие на младежта, финансирани от общините, държавата, фонд „Развитие на младежта” или Европейския съюз, се предоставят в съответствие с критерии и стандарти за услуги за младежта, определени в наредба приета от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, след като е взето становището на Държавната агенция за закрила на детето.

чл. 21 (1) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта осъществява контрол за спазването на критериите и стандартите при предоставянето на услуги за развитие на младежта, финансирани със средства от общинския и държавния бюджет и от бюджета на Европейския съюз.
(2) По предложение на общините председателят на Държавната агенция за младежта и спорта разрешава откриване или закриване на услуги за развитие на младежта, когато са финансирани от държавата, и отговарят на стандартите и критериите за тези услуги.
(3) В 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 2 председателят на Държавната агенция за младежта и спорта със заповед разрешава или отказва откриването или закриването на предоставянето на услуга за развитие на младежта
(4) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Раздел II. Жилищни мерки за младите семейства

чл. 22 (1) Държавата и общините предприемат и подпомагат жилищни мерки в подкрепа на младите семейства с цел насърчаване на отглеждането на деца в семейна среда чрез кредитно-лихвени и други финансови и икономически облекчения, както и чрез финансирания.
(2) По смисъла на този закон младо семейство е:
1. семейство на млади хора на възраст до 29 години, които са в брак или във фактическо съпружеско съжителство и се грижат за отглеждането на децата си или са приемно семейство на деца;
2. самотен родител на възраст до 29 години, който поради вдовство, развод или несключване на брак се грижи сам за отглеждане на децата си.
(3) Министерският съвет приема наредба, с която определя критериите и стандартите за жилищните мерки за млади семейства по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Раздел III. Насърчаване на младежкото доброволчество

чл. 23 (1) По смисъла на този закон младежко доброволчество е доброволческата дейност, извършвано от млади доброволци на възраст от 14 до 29 години като членове или в сътрудничество с доброволческа организация по собствен избор извън трудови и служебни правоотношения, без възнаграждение за доброволеца, чрез която дейност се разширяват знанията, опита и уменията на доброволеца и на хората, с които той работи.
(2) Непълнолетните лица извършват доброволческа дейност при спазване на условията на чл. 4 на Закона за лицата и семейството
(3) Доброволческа организация, организираща младежко доброволчество, може да бъде само юридическо лице с нестопанска цел, вписани в Централния регистър към Министерство на правосъдието, или община, които организират младежко доброволчество.
(5) Краткосрочна е младежката доброволческа дейност, която се извършва за срок не по-дълъг от три месеца в рамките на една календарна година.
(6) Дългосрочна е младежката доброволческа дейност, която се извършва за срок по-дълъг от три месеца в рамките на една календарна година.

чл. 24 (1) Младежите-гражданите на страни-членки на Европейския съюз могат свободно да осъществят доброволчески дейности на територията на страната.
(2) Младежите-граждани на държава, която не е член на Европейския съюз, но е страна по Европейската конвенция за насърчаване на дългосрочното младежко доброволчество, могат да получат разрешения за пребиваване в страната с цел дългосрочно доброволчество. Към искането за разрешение за пребиваване се прилага и копие от сключен писмен договор между чуждия гражданин – доброволец и приемащата доброволческа организация.

чл. 25 (1) На доброволците не могат да бъдат възлагани дейности, които са забранени или ограничени за извършване за някои категории лица поради тежкото, вредно или опасно влияние върху психиката и организма им съгласно действащото законодателство.
(2) Доброволческите организации са длъжни да опазват живота и здравето на доброволците, да полагат всички усилия за ограничаване и по възможност отстраняване евентуалното вредно въздействие на дейността върху физическото и нравственото им развитие.
(3) Доброволческите организации са длъжни да осигурят за непълнолентите доброволци квалифициран пълнолетен ръководител с подходящи личности и социални качества.

чл. 26 (1) Доброволческите организации застраховат за своя сметка доброволците срещу злополука в случаи, определени в наредба.
(2) На доброволеца се възстановяват направените разходи във връзка с доброволческата му дейност.
(3) При командироване на доброволец за извършване на доброволчески дейности извън населеното място на настоящия му адрес, изаплащат направените пътни, дневни и квартирни разходи в размерите, предвидени в действащото законодателство.

Чл. 27 (1) Доброволческите организации предлагат подходящо обучение и квалификация, свързани с извършването на младежките доброволчески дейности.
(2) За получените от доброволеца по време на младежката доброволческа дейност знания, опит и умения, допълнителна или нова професионална квалификация, както и за извършеното обучение по време на доброволческата дейност, доброволческата организация издава удостоверение при поискване от доброволеца.

чл. 28 Доброволческите организации приемат, въвеждат и поддържат добри практики за управление на млади доброволци, в които определят:
1. процеса на разработване на задания и изисквания за доброволческата дейност;
2. процедури за набиране на доброволци;
3. процедури на проверка на кандидатите за доброволци, когато това се налага във връзка със спецификата на доброволческата дейност;
4. процедури за обучение на доброволците, когато това се изисква от характера на доброволческата дейност
5. процедури за възлагане на доброволческа дейност;
6. система за стимулиране на доброволците;
7. система за ръководство на доброволците;
8. система за признание на постиженията на доброволците

чл. 29 Доброволческите организации, които организират доброволческа дейност по силата на членство приемат в своя устав или устройствен акт правила за осъществяването на доброволческата дейност на членовете на организацията.

Чл. 30. (1) Добролческите организации, които организират краткосрочни младежки доброволчески дейности, приемат общи условият, при които ще се извършва съответната доброволческа дейност в съответствие с нормативните изисквания за кракосрочна доброволческа служба.
(2) Добролволческата организация информира предварително по подходящ начин всеки доброволец за предлаганите от нея общи условия за съответната краткосрочна младежка доброволческа дейност.
(3) При започването на краткосрочна младежка добролческа дейност, всеки доброволец подава писмено заявление до доброволческата организацията, с което заявява своя свободен избор да извършва обявената доброволческа дейност и приема общите условия, предложени от дроволческата организация.

чл. 31 (1) Добролческите организации, които организират дългосрочно младежки добролчески дейности, сключват с доброволеца писмен договор, с които се определят условията за извършване на доброволческата дейност.
(2) Минималното съдържание на договора се определя с наредбата по чл.76 ал.1 от закона.

чл. 32 Доброволческите организации водят регистър на доброволците за всички физически лица, които извършват младежки доброволческа дейност чрез тях, по образец, одобрен със заповед на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

Чл.33 (1) При регистрирането му като доброволец всеки доброволец може да поиска да му бъде издадена доброволческа книжка по образец, одобрен със заповед на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.
(2) Образецът и заповедта по ал. 1 се обнародват в Държавен вестник.
(3) Разходите за издаване на доброволческа книжка са за сметка на доброволческата организация

Чл. 34 В доброволческата книжка се вписват следните обстоятелства:
1. три имената, ЕГН и снимка на доброволеца;
2. началната дата и крайната дата за извършване на доброволческата дейност в съответната доброволческа организация;
3. вида на доброволческата дейност и мероприятието, в които е участвал доброволеца;
4. наименованието на доброволческата организация;
5. печат на доброволческата организация
(2) Доброволецът е длъжен да представя своята доброволческа книжка на всяка доброволческа организация, за която извършва доброволческа дейност.

чл. 35 (1) Доброволческата организация, организираща младежко доброволчество, може да поиска да бъде вписана в националния младежки регистър към Председателя на Държавната агенция за младежта и спорта при условия и ред, определени в правилника за приложение на закона.
(2) При подаването на заявление за регистрация по ал. 1 доброволческата организация представя в Държавната агенция за младежта и спорта доказателства за въведени добри практики за управление на доброволци, които отговарят на националните стандарти, и по-специално:
1. устава или устройствения акт на организацията
2. политика за работа с доброволци;
3. вътрешните правила за управление на доброволци.
(3) Вписването, отказът от вписване или заличаването в националния младежки регистъра на доброволческите организации се извършва със заповед на председателя или на упълномощен от него заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта по реда на Административно-процесуалния кодекс.

чл. 36 (1) Държавната агенция за младежта и спорта може да изисква от доброволческите организации, организиращи младежко доброволчество:
1. приетите общи условия за краткосрочна доброволческа дейност преди започването на дейността и списъка на заявилите се доброволци за съответната дейност;
2. копие от сключените договори за дългосрочна доброволческа дейност.
(2) Ежегодно регистрираните доброволческите организации предоставят в Държавната агенция за младежта и спорта регистъра на доброволците, които са извършвали доброволческа дейност чрез тях на електронен носител във формат, определен със заповед на председателя.

чл. 37 (1) Само регистрирани доброволчески организации могат да приемат и изпращат млади доброволци – чужди граждани на територията на страната.
(2) Удостоверенията и доброволческите книжки, издадени от регистрирани доброволчески организации са официални удостоверителни документи за обстоятелствата за доброволческата дейност на доброволеца, вписани от регистрираната доброволческа организация.
(3) Държавата и общините подпомагат младежкото доброволчество, организирано от доброволчески организации, регистрирани в националния младежки регистър.

чл. 38 (1) Министерският съвет приема наредба за стандартите за младежкото доброволчество по предложение на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, съгласувана с председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
(2) Държавната агенция за младежта и спорта оказва методическа помощ на доброволческите организации за спазване на стандартите за младежко доброволчество.
(3) Държавната агенция за младежта и спорта разработва и публикува препоръки, които могат да бъдат използвани като насоки при разработването на добрите практики по ал. 1
(4) Държавната агенция за младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” осъществяват контрол за спазване на нормативните изисквания и стандартите за младежкото доброволчество.

Раздел. IV. Младежки работници

чл. 39 (1) С цел специална подкрепа за личностното, общественото и икономическото развитие и овластяването на младите хора за пълноценно обществено-икономическо участие в обществото, съобразено с особеностите на младежката възраст младежките работници изпълняват дейности, свързани с:
1. планирането, управлението, наблюдението и оценка на националната младежка политика на национално, областно и общинско ниво;
2. подпомагане развитието на младежкото участие на национално, областно и общинско ниво;
3. подпомагане дейността на младежките съвети;
4. извършването на услуги за развитие на младежта;
5. подпомагане на младежкото доброволчество.
(2) Младежките работници извършват своята дейност по трудови и служебни правоотношения с държавни и местни органи, младежки организации, младежки съвети, доставчици на услуги за развитие на младежта и доброволчески организации, както и като свободна професия.
(3) Изискванията за професионалните и личностните качества на младежките работници при назначаването им се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.
(4) Професионалната общност на младежките работници чрез своя представителна организация приема Етичен кодекс на младежки работник и участва в разработването на професионални стандарти.
(5) Държавната агенция за младежта и спорта организира и подпомага професионалното образование и обучение на младежките работници съгласувано с министъра на образованието и науката. 

Глава. IV Мерки за социално включване на младите хора

чл. 40 (1) Агенцията за социално подпомагане разработва и реализира целенасочени мерки за подпомагане на социалното включване на млади хора на възраст от 18 до 29 години по реда на Закона за социалното подпомагане.
(2) Критериите и стандартите за мерките по ал. 1 се съгласуват с Държавната агенция за младежта и спорта.
(3) Министерският съвет приема наредба, с която определя критериите и стандартите за социални услуги за младежи по предложение на Министъра на труда и социалната политика, съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
(4) Специализиран орган за провеждане на мерките по ал. 1 в общината е дирекция „Социално подпомагане’ чрез отдел за ”Деца и младежи”.

Глава V. Младежки организации 

чл. 41 (1) Младежката организация е доброволно демократично сдружение на млади хора на възраст от 14 до 35 години за задоволяване и защита на интереси на младите хора.
(2) Младежите на възраст до 18 години могат да членуват в младежки организации по чл. 42 ал. 1, 2 и 4 от този закон при условията на Закона за лицата и семейството, като нямат право да избират и да бъдат избрани в управителни органи и имат съвещателен глас в общите събрания.

чл. 42 (1) Младежката организация може да бъде учредена като сдружение с нестопанска цел при условията и реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Младежката организация може да бъде учредена като гражданско сдружение с нестопанска цел при условията и реда на чл. 357-364 от Закона за задълженията и договорите.
(3) Младежка организация на политическа партия може да бъде учредена при условията и реда на чл. 20 ал. 2 от Закона за политическите партии.
(4) Младежка организация на Българския червен кръст може да бъде учредена при условията и реда на Закона за Българския червен кръст.
(5) Сдружение на младежки организации, учредено при условията и реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се ползва със статута на младежка организация, доколкото в този закон не е предвидено друго.

чл. 43 (1) Статутът на младежка организация, който този закон създава, възниква с вписването на организацията в националния младежки регистър.
(2) Вписването по ал. 1 се извършва със заповед на председателя или упълномощен от него заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Отказът за вписване може да бъде обжалван по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(3) Условията и редът за регистрация по ал. 1 и 2 се определят в правилника за прилагане на закона.

чл. 44 (1) Младежките организации водят регистър на членовете си, който ежегодно представят в Държавната агенция за младежта и спорта с копие на електронен носител.
(2) В началото на всяка календарна година младежките организации представят в Държавната агенция за младежта и спорта справка за планираните дейности през предстоящата годината, както и годишен отчет за дейностите в полза на младите хора, които са реализирали през изминалата година.
(3) Форматът на регистъра на членовете на младежките организации, справката за планираните дейности и на годишния отчет се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, която се обнародва в държавен вестник.

чл. 45 Развитието на младежките организации се насърчава и подпомага от държавата, общините и обществото при ред и условия, определени в закон, съответно наредба на общинския съвет.

Глава V. Младежки съвети

Раздел I. Общи положения
чл. 46 (1) Представителството на интересите на младите хора във формирането, изпълнението и оценката на политиките на общинско, областно и национално ниво се координира чрез младежки съвети, съответно - общински младежки съвети, областните младежки съвети и национален младежки съвет.
(2) Младежките съвети се регистрират като сдружения - юридически лица, определени да извършват общественополезна дейност по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(3) Всяко лице на възраст до 35 години има право да прави предложения, сигнали, молби и жалби до младежките съвети.

чл. 47 (1) Доколкото в закон не е предвидено друго, държавата и общините съблюдават независимостта на младежките съвети, като гарантират на младежките съвети:
1.правото да определят своята организационна структура;
2. правото да избират своите представители чрез демократична процедура;
3. правото да определят състава на уставните си органи;
4. правото да решават въпросите на членство;
5. правото да избират своите методи на работа.
(2) С публичното подпомагане на младежките съвети от държавата и общините не могат да се засягат правата по ал. 1.

чл. 48 (1) Младежките съвети водят регистър на членовете си, който ежегодно представят в Държавната агенция за младежта и спорта с копие на електронен носител.
(2) В началото на всяка календарна година младежките съвети представят в Държавната агенция за младежта и спорта справка за планираните дейности през предстоящата годината, както и годишен отчет за дейностите в полза на младите хора, които са реализирали през изминалата година.
(3) Форматът на регистъра на членовете на младежките съвети, справката за планираните дейности и на годишния отчет се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, която се обнародва в държавен вестник.

чл. 49 (1) Върховен орган на младежкия съвет е Общото събрание.
(2) Управителен орган на младежкия съвет е Изпълнителният комитет.
(3) По отношение на Общото събрание и Изпълнителния комитет се прилагат съответно правилата за общо събрание и управителен съвет на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(4) Изпълнителният комитет се състои най-малко от 9 лица, които трябва да бъдат членове на младежките организации, които са членове на младежкия съвет.
(5) Членове на младежки организации на политически партии не могат да бъдат повече от 1/3 от членовете на Изпълнителния комитет на младежкия съвет.
(6) Не по-малко от 1/2 от членовете на Изпълнителния комитет на младежкия съвет следва да са на възраст до 25 години.

чл. 50 (1) Председателят, заместник-председателите и членовете на Изпълнителния комитет на младежкия съвет се избират от Общото събрание на младежкия съвет за срок от две години.
(2) Председателят и заместник-председателите на младежките съвети, които са членове по право на Изпълнителния комитет на младежкия съвет, се избират от Общото събрание с мнозинство от 2/3 от членовете на младежкия съвет.
(3) Броят на заместник-председателите на младежкия съвет, които са членове на младежки организации на политически партии, не може да бъде по-голям от броя на заместник-председателите, които не са.
(3) Броят на заместник-председателите на младежкия съвет, които са на възраст над 25 години, не може да бъде по-голям от броя на заместник-председателите, които са на възраст до и на 25 години.
(4) Обемът на представителните правомощия на председателя и заместник-председателите се определят от Общото събрание на младежкия съвет

чл. 51 (1) Дейността на младежкия съвет може да се подпомага от секретар.
(2) Изпълнителният комитет назначава секретаря на младежкия съвет и утвърждава длъжностната му характеристика и възнаграждението съобразно бюджета на младежкия съвет.
(3) Секретарят не може да бъде член на органи на младежкия съвет.

чл. 52 (1) Уставите на младежките съвети не могат да създават ограничения за възникване на членство.
(2) Решенията за приемане и прекратяване на членство в младежкия съвет се вземат от Общото събрание най-късно на първото заседание на общото събрание след подаването на заявлението за членство.
(3) Общото събрание не може да откаже и да прекрати членство на младежка организация в младежкия съвет, когато са спазени изискванията на закона.

чл. 53 Членството в младежкия съвет се прекратява:
1. с едностранно писмено едномесечно предизвестие до Изпълнителния комитет при условие, че младежката организация е изпълнила задълженията си към младежкия съвет;
2. с прекратяването на юридическото лице на младежката организация
3. с изключване на младежка организация;
4. при отпадане на младежка организация.

Чл. 54 (1) Общото събрание може да изключи член на младежкия съвет с мотивирано решение, взето с мнозинство от две трети от всички свои членове, след получаването на писмени обяснения от представител на засегнатата младежка организация, в случаи на системно нарушаване на закона.
(2) Членовете на младежкия съвет отпадат, когато в продължение на три месеца не отговарят на законовите условия за членство.
(3) Основанието за отпадане /прекратяване на членството по право/ по ал. 2 се установява чрез писмени доказателства в протокол на Изпълнителния комитет, който се потвърждава от Общото събрание с мнозинство от три четвърти от своите членове.
(4) Възстановяване на членството може да се поиска и разгледа по общия ред за приемане на членове:
1. при изключване - изтичане на една календарна година от датата на изключването;
2. при отпадане – с изпълнението на законовите условия за членство.

чл. 55 Решенията на Общото събрание за отказ за приемане на членове и прекратяване на членство могат да бъдат обжалвани от заинтересованата младежка органзиация пред окръжния съд в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

чл. 56 (1) Редовни заседания на Общото събрание на младежкия съвет се свикват не по-малко от веднъж на всеки четири месеца по решение на Изпълнителния комитет, по искане на 1/5 от членовете или по искане на съответния орган, признал статута на младежкия съвет.
(2) Поканата за свикване на заседание на Общото събрание се обнародва в "Държавен вестник" и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на младежкия съвет, най-малко четиринадесет дни преди насрочения ден. Обявленията на младежките съвети в Държавен вестник са освободени от държавни такси.
(3) Общото събрание може да заседава в присъствие на не по-малко от половината плюс един от членовете на младежкия съвет.
(4). Ако в срок 14 дни от представяне на искане за свикване на Общо събрание от не по-малко от 1/5 от членовете на младежкия съвет или органа, признал неговия статут, Изпълнителният комитет не предприеме необходимите действия по свикване и организация на Общо събрание, Общо събрание се свиква от компетентния съд по искане на заинтересованите.

чл. 57 (1) Изпълнителният комитет на младежкия съвет заседава не по-малко от веднъж месечно.
(2) Изпълнителният комитет на младежкия съвет разглежда предложенията, молбите, жалбите и сигналите, постъпилите по чл. 23 ал. 1 от закона, на първото си заседание след постъпването им, като им отговорят писмено в срок до един месец от постъпването им.

Чл. 58 (1) Дейността на младежките съвети е публична.
(2) Всяка младежка организация или млад човек има право да иска и да получи информация по всеки въпрос от дейността на младежките съвети.
(3) Уставите на младежките съветите уреждат специална процедура за обществен достъп до информация, свързана с дейността на младежкия съвет.
(4) Младежките съвети са задължени субекти по смисъла на чл. 3 ал. 2 от Закона за достъпа до обществена информация.

Раздел II. Общински младежки съвети

Чл. 59 (1) Общинският младежки съвет координира представителството на интересите на младите хора във формирането и осъществяването на общинската младежка политика и насърчава и подпомага развитието на организираното младежко движение в общината.
(2) Общинският младежки свет има седалище в населеното място, което е общински център.

Чл. 60 (1) Право да бъдат членове на общинския младежки съвет имат:
1. младежки организации, регистрирани като юридически лица със седалище в общината, с не по-малко от 15 члена за общините с население до 50 000 жители, а за общините с население над 50 000 жители – 30 члена с настоящ адрес в съответната община.
2. младежки организации, които имат регистрирани клонове със седалище в общината с не по-малко от 15 члена за общините с население до 50 000 жители, а за общините с население над 50 000 жители – 30 члена с настоящ адрес в съответната община.;
3. младежки организации на политически партии, които имат териториални структури в общината с не по-малко от 7 члена за общините с население до 50 000 жители, а за общините с население над 50 000 жители – 15 члена с настоящ адрес в съответната община и са получили не по по-малко от две на сто от действителните гласове на последните избори за общински съветници;
4. младежки организации на Българския червен кръст, които имат териториални структури в общината с не по-малко от 15 члена за общините с население до 50 000 жители, а за общините с население над 50 000 жители – 30 члена с настоящ адрес в съответната община.
(2) Представители на неперсонифицираните младежки организации, младежки организации с недостатъчен брой членове и представители на доставчици на услуги за млади хора могат да участват със съвещателен глас в работата на органите на Общинския младежки съвет при условия и ред, определени в устава на Общинския младежки съвет.

чл. 61 (1) Общинският съвет признава с решение статут на общински младежки съвет.
(2) Статут на общински младежки съвет може да получи само едно сдружение на територията на общината.
(3) Общинският съвет може да откаже или да отнеме статута на общински младежки съвет, ако констатира, че не са спазени или са нарушени изискванията на закона.
(4) Общинският съвет взема решение по ал. 1 и 3 с мнозинство от 2/3 от общинските съветници.
(5) Признаването, отказа и отнемането на статут на общински младежки съвет се извършават по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(6) В срок от 14 дни от влизането в сила на решението на общинския съвет председателят на общинския съвет изпраща решението за признаване статут на общински младежки съвет до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, който служебно вписва със заповед общинския младежки съвет в Националния младежки регистър.

чл. 62 Редовни заседания на Общото събрание на общинския младежки съвет се свикват и по искане на кмета на общината.

чл. 63 (1) Общинският младежки съвет:
1. организира оценка, обществено обсъждане на потребностите на младите хора в общината;
2. обсъжда и съгласува общинския план за младежта;
3. обсъжда и съгласува годишната програма за изпълнение на общинския план за младежта;
4. обсъжда и съгласува общинския годишен доклад за младежта;
5. организира оценка общинския план за развитие и програмата за неговата реализация с оглед на тяхното социално въздействие върху младите хора в общината.
6. дава становище при приемането нормативни актове и административни актове от общинския съвет и кмета с оглед на тяхното социално въздействие върху младите хора в общината.
7. сключва споразумения за сътрудничество с общински младежки съвети за осъществяване на съвместни дейности по изпълнението на областната стратегия за младежта.
8. оценява политиките и инициативите на държавни органи, общините и неправителствените организации при изпълнението на Националната стратегия за младежта, Националния план за младежта и Областната стратегия за младежта на територията на общината.
(2) Общинският младежки съвет:
1. обсъжда, предлага, съгласува и изпълнява дейности по осигуряване на публичност и прозрачност на планирането и програмирането на общинската младежка политика.
2. обсъжда, предлага и изпълнява дейности по осигуряване на публичност и прозрачност на планирането и програмирането на общинския план за развитие и програмата за неговата реализация.
3. съдейства на общинските органи за своевременното и по подходящ начин информиране на младите хора за характера и същността на дейностите, свързани с общинската младежка политика, общинския план за развитие и програмата за неговото реализиране, за необходимостта и потенциалните ползи от извършването им, за последиците от тях, както и за постигнатите резултати.
(3) Общинският младежки съвет:
1. организира застъпнически кампании в полза интересите на младите хора в общината;
2. участва в управлението, наблюдението, оценката и контрола на изпълнението на общинския план за младежта и годишната програма за неговото реализиране.
(4) Общинският младежки съвет представлява интересите на младите хора в общината:
1. пред общинските органи и администрация
2. пред държавните органи и администрация на територията на общината.
3. в Младежкия областен съвет.
4. в Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни;
5. в Наблюдателните комисии
6. в Местната комисия за борба с трафика на хора
7. пред националния младежки съвет.
8. в съвета за сътрудничество по заетостта;
9. в съвета по чл. 35 по Закона за социалното подпомагане.
(5) При данни за нарушения на правата на млади хора и младежките организации на територията на общината според случая Общинският младежки съвет:
1. подава сигнали до Комисията за защита срещу дискриминация при условията на чл. 51 т. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията;
2. предявява исковете на основанията на чл. 71 ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията;
3. сезира омбудсмана при условията на чл. 24 от Закона за омбудсмана;
4. сезира обществения посредник, ако такъв орган е избран в общината, при условията на чл. 21а от Закона за месното самоуправление и месната администрация.
5. оказва съдействие при тяхната защита.
(6) Други публични функции на общинския младежки съвет могат да бъдат възлагани само със закон или нормативен акт на общинския съвет.

чл. 64 В срок до 31 март Общинският младежки съвет представя пред Общинския съвет годишния отчет за своята дейност за предходната година.

чл. 65 (1) Решенията по чл. 63 ал. 1 т. 2, 3, 4 и 6 и за определяне на представител в Младежкия областен съвет се вземат от общото събрание с мнозинство на членовете на общинския младежки съвет.

чл. 66 Местните държавни, общински и обществени органи и администрация вземат становището на Общинския младежки съвет при формирането и оценката на своите политики, засягащи интересите на младите хора на територията на общината.

Раздел III. Младежки областни съвети

Чл. 67 (1) Младежкият областен съвет координира представителството на интересите на младите хора във формирането и осъществяването на областната и регионалната младежка политика и насърчава и подпомага развитието на организираното младежко движение на територията на областта и региона.
(2) Младежкият областен съвет има седалище областния център.
(3) Общинският младежки съвет в София изпълнява функциите и на Младежки областен съвет за област София-град.

чл. 68 (1) Всеки общински младежки съвет има право на двама представители в Младежкия областен съвет, от които поне един следва да е представител на младежки организации по чл. 42 ал. 1 на този закон
(2) Представителите на младежки организации на политически партии не могат да бъдат повече от 1/3 от членовете на изпълнителния комитет на Младежкия областен съвет.
(3) Не по-малко от 1/2 от представителите на общинските младежки съвети следва да са на възраст до 25 години.

чл. 69 (1) Областният управител със заповед признава статут на Младежкия областен съвет.
(2) Статут на младежки областен съвет може да получи само едно сдружение на територията на административната област.
(3) Областният управител може да откаже или да отнеме статута на младежкия областен съвет, ако констатира, че не са спазени или са нарушени изискванията на закона.
(5) Признаването, отказа и отнемането на статут на Младежкият областен съвет се извършават по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(6) В срок от 14 дни от влизането в сила на заповедта по ал. 1 областният управител изпраща заповедта за признаване статут на младежки областен съвет до председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, който служебно вписва със заповед младежкия областен съвет в Националния младежки регистър.

чл. 70 (1) Младежкият областен съвет:
1. организира оценка, обществено обсъждане на потребностите на младите хора в областта;
2. участва в обсъждането и приемането на областната стратегия за младежта;
3. организира оценка на областната стратегия за развитие с оглед на нейното социално въздействие върху младите хора в областта.
4. участва в обсъждането и приемането на областен годишен доклад за младежта;
5. сключва споразумения за сътрудничество с областни младежки съвети от съседни области за осъществяване на съвместни дейности по изпълнението на националната младежка политика.
6. участва на заседания на съвета за регионално развитие с право на съвещателен глас, когато се разглеждат въпроси, свързани с младежката политика.
7. оценява политиките и инициативите на държавните органи, общините и неправителствените организации при изпълнението на Националната стратегия за младежта, Националния план за младежта и Областната стратегия за младежта на територията на областта.
(2) Младежкият областен съвет:
1. обсъжда, предлага, съгласува и изпълнява дейности по осигуряване на публичност и прозрачност на планирането и програмирането на областната младежка политика.
2. обсъжда, предлага и изпълнява дейности по осигуряване на публичност и прозрачност на планирането и програмирането на областната стратегия за развитие.
3. съдейства на областните и регионалните органи и администрация за своевременното и по подходящ начин информиране на младите хора за характера и същността на дейностите, свързани с областната младежка политика, областната стратегия за развитие, за необходимостта и потенциалните ползи от извършването им, за последиците от тях, както и за постигнатите резултати.
(3) Младежкият областен съвет:
1. организира застъпнически кампании в полза интересите на младите хора в областта;
2. участва в управлението, наблюдението, оценката и контрола на изпълнението на областната стратегия за младежта.
(4) Младежкият областен съвет представлява интересите на младите хора на областно и регионално ниво:
1. пред областния управител и областната администрация
2. пред държавните органи и администрация на територията на областта.
3. в областния съвет за развитие;
4. в комисията по заетостта към областния съвет по развитие;
5. в комисията по чл. 20а от Закона за закрила на детето;
6. в националния младежки съвет;
5. пред сродни чуждестранни и международни организации;
6. пред регионалното сдружение на общините.
(5) При данни за нарушения на правата на млади хора и младежките организации на територията на областта според случая Младежкият областен съвет:
1. подава сигнали до Комисията за защита срещу дискриминация при условията на чл. 51 т. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията;
2. предявява исковете на основанията на чл. 71 ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията;
3. сезира омбудсмана при условията на чл. 24 от Закона за омбудсмана;
4. оказва съдействие при тяхната защита.
(6) Други публични функции на Младежкият областен съвет могат да бъдат възлагани само със закон или нормативен акт на министерски съвет.

чл. 71 В срок до 31 март Младежкият областен съвет представя пред Областния управител и Областния съвет за развитие годишния отчет за своята дейност за предходната година.

чл. 72 Делегиран представител на Младежкият областен съвет е член на Областния съвет за развитие.

чл. 73 Решенията по чл. 70 ал. 1 т. 2 и 4, определянето на делегиран представител по чл. 72 и на делегиран представител в Националния младежки съвет се вземат от общото събрание с мнозинство от членовете на Младежкият областен съвет.

Раздел. IV. Национален младежки съвет.

Чл. 74 (1) Националният младежки съвет координира представителството на интересите на младите хора във формирането, изпълнението и оценката на младежката политика на национално ниво и насърчава и подпомага развитието на организираното младежко движение в страната.
(2) Националният младежки съвет има седалище в град София.

чл. 75 (1) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта или упълномощен от него заместник-председател със заповед признава статут на национален младежки съвет.
(2) Статут на национален младежки съвет може да получи само едно сдружение на територията на страната.
(3) Председателят на Държавната агенция за младежта и спорта може да откаже или да отнеме статута на национален младежки съвет, ако констатира, че не са спазени или са нарушени изискванията на закона.
(5) Признаването, отказа и отнемането на статут на национален младежки съвет се извършават по реда на Административно-процесуалния кодекс.
(6) След влизането в сила на заповедта по ал. 1 председателят на Държавната служебно вписва Националния младежки съвет в Националния младежки регистър.

Чл. 76 (1) Право да бъдат членове на Националния младежки съвет имат:
1. младежките областни съвети.
2. младежките организации на политическите партии, които са получили не по-малко от едно на сто от действителните гласове на последните парламентарни избори.
3. младежки организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, с не по-малко от 1000 члена и регистрирани клонове или членове-младежки организации от 1/3 от административните области в страната.
4. младежката организация на Българския червен кръст, учредена при реда и условията на Закона за Българския червен кръст.
(2) Представители на общинските младежки съвети и на младежки организации, които са членове на международни младежки организации, представени в Европейския младежки форум, могат да участват със съвещателен глас в работата на органите на Националния младежки съвет при условия и ред, определени в устава на Националния младежки съвет.

чл. 77 (1) Националният младежки съвет:
1. организира оценка, обществено обсъждане на потребностите на младите хора на територията на страната;
2. участва в обсъждането и приемането на предложението за Национална стратегия за младежта;
3. участва в обсъждането и приемането на предложението за Национален план за младежта;
4. участва в обсъждането и приемането на предложението за Национален годишен доклад за младежта;
5. участва в Националния съвет за младежта при Министър председателя.
6. дава становище при приемането актове и програми от централни държавни органи с оглед на тяхното социално въздействие върху младите хора.
7. оценява политиките и инициативите на централните държавни органи и неправителствените организации при изпълнението на Националната стратегия за младежта и Националния план за младежта.
(2) Националният младежки съвет:
1. обсъжда, предлага и изпълнява дейности по осигуряване на публичност и прозрачност на планирането, програмирането, оценката и отчитането на националната младежка политика, Националната стратегия за младежта, Националния план за младежта и Националния годишен доклад за младежта.
2. съдейства на държавните органи и администрация за своевременното и по подходящ начин информиране на младите хора за характера и същността на дейностите, свързани с националната младежка политика и националните оперативни програми, за необходимостта и потенциалните ползи от извършването им, за последиците от тях, както и за постигнатите резултати.
(3) Националният младежки съвет:
1. организира застъпнически кампании в полза интересите на младите хора;
2. участва в управлението, наблюдението, оценката и контрола на изпълнението на Националната стратегия за младежта, на Националния план за младежта и Националната програма за младежта.
(4) Националният младежки съвет представлява интересите на младите хора на национално ниво:
1. в Националния съвет за децата и младежта;
2. пред Държавната агенция за младежта и спорта;
3. пред централните държавни органи и администрация, изпълняващи функции при формирането, изпълнението и оценката на националната младежка политика;
4. в Централната комисия за борба в противообществените прояви на малолетни и непълнолетни;
5. в Националната комисия за борба с трафика на хора
6. пред националното сдружение на общините;
7. в международни неправителствени организации;
8. пред международни правителствени организации, когато представителство на младежкото движение е предвидено в техните статути или устави.
(5) При данни за нарушения на правата на млади хора и младежките организации на територията на страната според случая Националният младежки съвет:
1. подава сигнали до Комисията за защита срещу дискриминация при условията на чл. 51 т. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията;
2. предявява исковете на основанията на чл. 71 ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията;
3. сезира омбудсмана при условията на чл. 24 от Закона за омбудсмана;
(6) Други публични функции на националния младежки съвет могат да бъдат възлагани само със закон или нормативен акт на министерски съвет.

чл. 78 В срок до 31 март Националният младежки съвет представя пред председателя на Държавната агенция за младежта и спорта и Националния съвет за младежта годишния отчет за своята дейност за предходната година.

чл. 79 (1) Решенията по чл. 77 ал. 1 т. 2, 3 и 4 от закона, определянето на делегиран представител в Националния съвет за децата и младежта, на представител в Надзорния съвет на фонд „Развитие на младежта в България” и международни организации се вземат от общото събрание с мнозинство от членовете на Националния младежки съвет.
(2) Централните държавни органи вземат становището на Националния младежки съвет при формирането и оценката на своите политики, засягащи интересите на младите хора.

Глава. VII. Публичното подпомагане на развитието на младежта

Раздел. I. Финансиране на националната политика за развитие на младежта
чл. 80 (1) Финансирането на националната младежка политика се осъществява със средства от:
1. републиканския бюджет;
2. общинските бюджети;
3. национални и международни програми;
4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
5. средства от фонд "Развитие за младежта в България";
6. приходи от други източници.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват в съответствие с Националната стратегия за младежта за:
1. финансиране на изпълнението на този закон и на мерките, предвидени в Националната програма за младежта, Областните стратегии за младежта и Общинските програми за младежта;
2. финансиране на дейността на младежките съвети;
3. съфинансиране на проекти, финансирани със средствата от фондовете на Европейския съюз и на други международни организации съгласно подписаните споразумения.

Чл. 81 (1) Младежките организации, регистрирани по чл. 43, признатите младежки съвети и лицата, регистрирани по чл. 19 и чл. 35, могат да кандидатстват за получаване на финансови средства за извършване на мерки за развитие на младежта от републиканския бюджет и от общинските бюджети при спазване на критериите и стандартите, установени с нормативен акт по приложението на този закон..
(2) Общините могат да кандидатстват за получаване на средства за извършване на мерки за развитие на младежта от републиканския бюджет при спазване на спазване на критериите и стандартите, установени с нормативен акт по приложението на този закон.

Раздел II. Фонд „ Развитие за младежта в България”

чл. 82 Към Председателя на Държавната агенция за младежта и спорта се създава фонд "Развитие за младежта в България" - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

чл. 83 Средствата по фонд "Развитие за младежта в България" се набират от:
1. целева субсидия от републиканския бюджет в размер, определян ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България;
2. дарения и завещания от местни и чуждестранни физически или юридически лица;
3. тридесет на сто от размера на таксите, заплащани от лицата, ползващи услуги за развитие на младежта, финансирани от републиканския бюджет;
4. приходи от организирани извънредни и специализирани тиражи на Държавната парично-предметна лотария и на Българския спортен тотализатор;
5. възстановени неправомерно и недобросъвестно получени средства по фонда и лихвите по тях;
6. програми на Европейския съюз и на други международни организации;
7. приходи от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон;
8. приходи от други източници.

чл. 84 (1) Средствата по фонд "Развитие на младежта в България" се разходват в съответствие с Националната стратегия за младежта и Националния план за младежта за:
1. финансово подпомагане на програми и мерки за развитие на младите хора, предвидени в Националната програма за младежта, Областните стратегии за младежта и Общинските програми за младежта;
2. финансово подпомагане на целенасочени мерки за социално включване на младите хора, предвидени в Националната програма за младежта, Областните стратегии за младежта и Общинските програми за младежта;
3. финансово подпомагане на жилищни мерки за млади семейства, предвидени в националната програма за младежта и общинските програми за младежта;
4. финансово подпомагане развитието на организираното младежко движение в България чрез младежките организации, регистрирани по чл. 43, и признати младежки съвети и участието им в международното младежко движение;
5. финансиране услуги за развитие на младежта, извършвани от общините, както и от лица, вписани в регистъра по чл.19 от закона;.
6. финансиране общински, областни и регионални програми и проекти за развитие и социално включване на младежта в изпълнение на този закон;
7. финансово подпомагане на доброволчески организации, регистрирани по чл. 35 от закона, за развитие на младежкото доброволчество в България и участието на българските младежи в международното младежко доброволчество;
8. съфинансиране и гарантиране на изпълнението проекти на общините, младежките организации, младежките съвети, лицата, вписани в регистъра по чл. 19, доброволческите организации, вписани в регистъра по чл. 35 от закона, финансирани със средствата от фондовете на Европейския съюз и на други международни организации;
9. финансово подпомагане на професионалното образование и обучение на младежките работници - не по-малко от 3%, но не повече от 6 % от годишния обем на фонда;
10. изследвания на младежта и проучвания за обезпечаване на планирането, наблюдението и оценка на политиките за развитие на младежта – не по-малко от 2%, но не повече от 5% от годишния обем на фонда;
11. подпомагане на планирането, програмирането, наблюдението, оценката на националните, областните и общинските стратегии, планове и програми.
12. развитие на нормативна база в сферата на развитието на младежта - не повече от 2 на сто от годишния обем на фонда;
13. придобиване на дълготрайни активи и текущо поддържане на обекти на материална база от национално и общинско значение за развитие на младежта;
14. изграждане на нови, реконструкция и модерниза